Да те намеря цял живот отдадох,
като наивниците, търсещи Граала.
За тебе аз душата си продадох
и тръгнах по легенда остаряла.
Вървях пътеки прашни и зловещи,
не спря ме огън и студена зима.
И винаги подсказваше ми нещо,
че някъде далече теб те има.
И минаха години безутешни,
прибирам се без теб и остарял.
И мисля си дали не съм те срещнал,
но съм отминал, тебе непознал.
М. Спасов
© Мартин Спасов All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
