Да те обичам толкова е лесно,
сякаш е да дишам, а така боли
да поемам дъх , да е напразно
и въздухът да не достига - да си ти.
Да знам, че аз съм жива, а те няма...
да съществувам просто ме боли,
защото няма никога да те забравя,
а да те обичам толкова е лесно,
но уви ...
© Росица Иванова All rights reserved.
Понякога най-истинските неща ги усещаме, когато са невъзможни, когато са забранени