Sep 28, 2012, 3:08 PM

Да те обожавам никога не спрях

  Poetry » Love
1.3K 0 2

Заради вярата в магичното чувство 

тези вълшебни дни са подарък за нас.

Заради душите ни, в топлина слети,

за теб е всяка нота любов в моя глас.

 

Ела да минем по моста на мечтите,

да слушаме как пеят нощните звезди.

Приближи сърцето си до устните ми.

Желая те,  нашепвай ми копнежно ти.

 

Не казвам често съкровените думи,

но ти добре знаеш, че живея във тях.

Навярно в това се крие причината,

че да те обожавам никога не спрях.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васил Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...