Душата ти е вдъхната от Бог
и в нея е стаена същността ти:
какъв ще си във земния живот,
дали след тебе нещо ще остане...
А тялото е форма, рамка, тлен.
Във него на душата й е тясно –
живее там като в неволен плен,
но го търпи, защото й е ясно,
че някой ден ще излети навън
и нейни ще са всичките пространства.
Един живот човешки – като сън,
минава във лъжовни земни празници. ...