Jun 29, 2007, 4:12 PM

Да те забравя, не искам!

  Poetry
1.5K 0 5
Навън в нощта - вятърът, звездите -
всичко нашепва ми: "Обичам те!"
Искам да те забравя,
но не зная как да го направя...
Имам нужда от теб, разбери го,
но разумът ми казва: "Забрави го!"
В тъмнината съм сама -
така е и през деня.
Животът минава покрай мен
и си мисля пак за теб и мен...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...