С мисли за теб се будя,
с тях вечер заспивам,
колкото и да се трудя,
от ума си не те изтривам.
Да те забравя няма да е лесно,
в сърцето ми те има,
да те мразя – не е честно,
любовта към теб е видима.
На пътя пред мен си ти,
където и да тръгна аз,
по тъмни улици разбити
навсякъде чувам твоя глас.
Да те забравя не мога,
ти си в моето тяло –
разпространена като дрога,
превзела ме изцяло.
© Никица Христов All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
