Да ти почукам ли сега...
Да ти почукам ли сега,
че времето - не му е време?
В тефтера сИ на моята Съдба,
но не срещу графата - вземане.
Тя - истината има много имена.
Усещането си извикваме за кръстник.
Но само четири посоките ли са,
когато се подпираме на Кръста?
Ориентирите - така се казват само.
Различни бреговете са - реката е една.
А ние все очакваме течение голямо,
да ни покаже пътя до Врата.
Вода жадуваме, когато ни е суша.
(и знаем, че я има, дявол да я вземе...)
Ще ме напиеш с теб и ще ме сгушиш...
Какво от туй, че времето не му е време...?
© Маргарита Василева All rights reserved.
