17 авг. 2009 г., 21:05

Да ти почукам ли сега... 

  Поэзия
2741 2 49

Да ти почукам ли сега,

че времето - не му е време?

В тефтера сИ на моята Съдба,

но не срещу графата - вземане.

Тя - истината има много имена.

Усещането си извикваме за кръстник.

Но само четири посоките ли са,

когато се подпираме на Кръста?

Ориентирите - така се казват само.

Различни бреговете са - реката е една.

А ние все очакваме течение голямо,

да ни покаже пътя до Врата.

Вода жадуваме, когато ни е суша.

(и знаем, че я има, дявол да я вземе...)

Ще ме напиеш с теб и ще ме сгушиш...

Какво от туй, че времето не му е време...?

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Маргарита Василева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??