Да ти разкажа ли за морето?
Да ти разкажа ли за морето?
За любимото моето море,
което открадна сърцето ми?
Морето, което мен вечно зове?
То е Любов. То е луда измама.
С шампанско нозете мои посреща.
Измива ги нежно в шумящата пяна,
а изгревът запечатва мига на срещата.
То е Любов. Вълшебна, необяснима.
Затварям очи и пренасям се във Рая.
Морето – нежното, непредвидимото
е Любовта, за която от малка мечтая.
То е Любов. Без възраст, без граница.
С ласки солени умората моя съблича.
Мушва пясък и миди в избелялата раница
И шепне: „Тебе обичам… тебе обичам…“
Тичам по пясъка с боси пети.
Вятърът пее в косите ми песен.
Морските нимфи са мои сестри.
Тук съм Любов. У дома.
А в къщи, животът е лесен.
© Ирен All rights reserved.
Не знам дали всички критици "знаят как, но не могат". Но научих, че правя впечатление на много критикуващ човек - трябва да си взема бележка и да става по-хвалеща 
Чела съм много и имам отношение към поезията. Знам какво ми харесва на мен и какво -не. Вероятно е субективно. Позволявам си да изказвам мнение непрофесионално, точно защото ми се струва, че когато лаици- читатели изказват мнението си би трябвало нежните раними души да го приемат по-леко. Влиза в профила ми, прочита и си казва : "Е, тя ли ще ме учи!" Пък ако намери нещо полезно в думите - ОК. Избягвам да се правя на критик точно в рисуването. Когато имаш много знания лесно можеш да откриеш несъвършенства. Но това никак не е важно! Малко са съвършените неща създадени от човек! Важното е как въздействат и как ги възприма точно непредубеденната непрофесионална публика според мен. Това са си мои разбирания.