Да твърдя, че съм нормален?Хич не си и правя труд!
Днеска срещнах пак съседа.
Зная – смята ме за луд.
Състрадателно ме гледа –
вярва, че не съм за тук!
С гръб към мене се обърна
и направи кръстен знак.
После в пазвата надзърна,
плювна три пъти назад.
Аз пък поздравих го мило,
ведро кимнах му с глава.
С длан направих си ветрило,
засвируках със уста!
Гледам – цъка със езика,
и направо – разноглед!
Ей, шарани! – тъй си викам –
К`во ви чака занапред!...
Обитавам соцпанелка,
имам остъклен балкон.
Катеричка-рунтавелка
си отглеждам там на клон.
В други входове се биха,
гледат се сега на кръв.
В нашия е странно тихо,
за скандали нямат стръв.
Тези, дето са отгоре,
пазят гробна тишина.
Шепнешком дори говорят,
малкият им си призна.
А пък другите под мене
хрисими са като в храм.
Нямам никакви проблеми –
все едно ги няма там.
Тупам си, когато искам,
аз се разпореждам тук.
На кого, кажи, му стиска,
да закача някой луд?...
В магазина ми отстъпват,
пазарувам си без ред.
Никой мен не ме настъпва,
че нали не съм във ред?...
Да не ви и споменавам
и за други благини.
Като луд се изживявам,
карам си блажени дни!
Да твърдя, че съм нормален?
Хич не си и правя труд!...
Във държава ненормална
редно си е да си луд!...
© Роберт All rights reserved.
)
