Теменужено е тази нощ небето.
Обсипано със звезден прах трепти.
Отправило с надежда взор момчето
очаква своята звезда да улови.
Забравена, проблясва там мечтата
за сблъсък с искрена, разтърсваща любов,
с която да посреща красотата
на всеки залез и на всеки изгрев нов.
Откъсне ли се късче, знай – съдбата,
момче, усмихва се! И ти го улови!
Недей оставяй да угасне светлината.
Дълбоко в теб звездата запази! ...