Да вали
Да вали
Бавно пада снегът, ала всичко затрупа.
Твойте стъпки към мен,
мойте стъпки към теб -
те са сън.
Като зимен мечок пазиш нейде хралупа.
Аз какво съм, не знам,
не заспивам сега,
аз съм звън.
Падат тихо парцалите бели и падат.
Не полъхва навън
и не трепва светът -
нека спи.
Ах, дано този сняг да е моя награда.
И в студената нощ
ти пътека към мен
направи.
Всичко мръсно покри, няма грях, няма завист.
И се буди денят
като пръв и единствен,
нали.
Но дали ще го видим със теб онемяли,
странно чисти сега,
странно леки сега...
Да вали...
07.01.2011
© Гинка Гарева All rights reserved.
