Да вкусиш капка от айсберг
По пътя, си по планина да крачиш...
Да знаеш много вълшебни приказки
и най-много, най-хубавата - онази,
в която ме намираш, приятелю-
изпратено писмо на самотно глухарче,
в която разплиташ спънати думички
и бръмчи щурче - липсваш ми, липсваш ми...
В която има слънчеви горещи длани
и на детството усещания ласкави...
В която приключенията гъделичкат
и весело врабчета цял ден чуруликат...
В която скачаш не само наяве в утрото
и не само в приказката чудновата...
В която стичаш се на капки айсбергови,
от върха на айсберг попътно вкусил ме...
© Мариола Томова All rights reserved.