Да загубиш приятел
Напират сълзи онемели,
че не стана както се бяхме разбрали.
Вече в различни посоки поели
и дали ще се видим отново - едва ли.
Но знай, че където и да бъдеш
ти прощавам, без да те мразя.
Понякога, даже ще съм твоята съвест,
защото приятелите един друг се пазят.
И да…знам, че с мен не ти се говори,
знам, че не съм част от пейзажа,
но тежко е, че целия свят с мен спори,
а не мога за това да ти кажа.
В този стих за нищо не моля,
освен да бъдеш просто читател,
за да видиш какво е да си в моята роля
и колко боли да загубиш приятел.
© Ивет Боянова All rights reserved.
