* * *
Да запалим в нас пожара двама,
който тлее от години
сред една красива панорама
от цветя през дните нелюбими!
Да изгорим от страсти и вълнения,
задушени от любовен дим!
Всичко - и трепет, и съмнения,
всичко ще си поделим.
Да се възродим отново след пожара
с една по-нова и красива мощ!
И дано това се все повтаря
след всяка споделена нощ.
21.09.2008
22:42
Пловдив
© Християн All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
