Да знаеш...
Да знаеш как искам да умра!!!
Не искам вече да плача скришом през нощта,
не искам вече все да страдам,
че не съм достойна да живея за никой на света.
Да знаеш колко пъти съм плакала,
да знаеш колко съм страдала,
да знаеш колко ме боли,
че никой не откри болката във моите очи.
Да знаеш как всяка вечер
гледам към звездите и бленувам по мечти.
Да знаеш колко се измъчвам,
че никой не разбра, че душата ми кърви.
Да знаеш как боли
да гледаш тъжните очи,
да виждаш болката във тях
и да проплакваш пак.
Да знаеш как искам да умра!!!
Така е лесно, зная,
но нямам вече сили да продължа.
Аз страдам, че никой не ме разбра
и не осъзна какво и е на моята душа.
Да знаеш как искам да умра!!!
© Теодора All rights reserved.
Погледни по ведро на нещата и всичко ще е наред!
