Да знаят къде съм
Този дом има много врати,
а прозорците кой ли заключи?
Тук денят само в кръг се върти –
има свое легло, като куче.
Тежки щори, покрити са с прах,
и останки от думи, в ъглите.
В гардеробите, хваща ме страх,
да погледна – там споменът скрит е.
Телевизор е целият свят,
и говори, говори, говори.
Чудесата, дори не звънят,
знаят никой не ще им отвори.
И е къща, а беше ни дом,
само паяци тихи и черни,
от тавана провесват се щом,
плъзнат късите сенки вечерни.
И мирише на старост и тлен,
и се лющи луксозна позлата,
тъкмо работа само за мен,
стигат радио, хъс и метлата.
И ще грейне в прозореца сън
и цветята сама ще харесам,
и адрес ще напиша, отвън –
чудесата да знаят къде съм.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
