Jun 10, 2025, 2:15 PM

Дадено

  Poetry
273 0 2
Дадено ни е, да минем пътя си... да се спъваме в своите грешки. Да страдаме с горчивина в дъха и се радваме с душа, по човешки.   Дадено ни е, да стоплим мига... с прегръдка изпълнена с обич, преодолели болката и страха, да оцеляваме през нашата орис.   Дадено ни е, да живеем сега според вяра, воля и разум. До колко нужни сме на света и можем, ли сами се опази?   Дадено ни е, да минем по своя път. Древна формула тук ни води. Всеки сценарий, е със земен адрес, пренаписван в летописи и оди.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валя Сотирова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...