Дай ми лед
По водопад от светлини се плъзгаш,
а тялото блести като сатен,
хиляда погледи възбуждаш
и караш всичко да крещи във мен.
Притискаш ме до тялото си страстно,
а устните ти ягодови парят,
във погледа чете се нещо властно,
не спирай, искам да изгаряш.
Обляна във Мартини и греховност,
ръцете мирни не стоят за миг,
това е първата безгрешна пошлост,
закопчила се в моите гърди.
До кръв целуваш и разкъсваш
оскъдни дрехи, принципи и сетива,
отвътре всяка граница потъпкваш
и караш ме да искам да летя.
Гребни със шепи лед и поръси ме,
следа от огън няма... а горя!
По-близо скоро ще те имам...
Далече искам да те отведа!
© Георги Зафиров All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
този стих е дефиницията на страстта!*
-
Хубав стих! Страстна любов!
Поздрави! -
...Страхотен стих!Много чувство!Поздравления!...
-
Охо, горещо ...Да предложа едно ледено мохито, пък после, -каквото сабя покаже
-
Лирическият има нужда сериозно да се охлади или да се отърве от изкушението като му се отдаде, както казва О.Уайлд.
-
Горещо...
-
Изпепеляващо ледено кубче!
Прочетох с удоволствие! -
Жарта, жарта остава да тлее, няма спасение!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
