Jul 19, 2013, 10:02 PM

Дай ми повод 

  Poetry » Love
888 0 11

Дай ми повод да склоня

глава на мъжкото ти рамо,

за да се случат чудеса...

Земята цялата да стане

една феерия от чувства!

Сърцето ми да запламти

и цветна лава да се спусне

по всички земни ширини.

Да се стопят и небесата,

потоци звездни да текат,

луната, тежка от позлата,

да ни води в Млечен път.

Да цъфне сухото дърво

и южен вятър да докара

шепота на дъхаво сено

и стон от влюбена китара.

Земята цялата да стане

едно необяснимо чудо.

А аз до силното ти рамо

притихнала... да се събудя!

 

 

 

© Таня Донова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Е, дано по-скоро на лирическата да се даде повод от Него!
    Поздрави!
  • Чудесата се случват.Ако много ги искаш
    Във света пеперуден цвят до цвят са притихнали.
    А светът е за двама (Само да се открият)
    Ще е лесно нататък.Поздрави за лирическия
  • Поздрави!!!
  • много ми хареса...изключително много
    поздрав
  • Нежно и красиво!
  • Нека бъде така! Завиждам ти,Таня!Красива космична картина!
    Поздрави!!
  • Да бъде!!!
  • Не искам да си мисля какво би станало, ако наистина ти даде повод ще е доста пО от написаното
  • Движението на Луната ще е илюзорно.
    Тя е с тежка позлата и не смята да пътува за никъде.
    Звездните потоци от Космоса,обтичайки я, преди да се излеят над нас през разтопените небеса ще създават усещане, че тя плува сред тях.
    Въпрос на време е увлеченият също Млечен път да застане на една ръка разстояние.
    Творецо на космически закони, твоя ще е честта да го докоснеш първа!

    Разгадах те, нали?
    Не успях да отгатна първите и последните редчета от стихото. Да му се не види...
  • Хубаво е!
    Поздрав!
Random works
: ??:??