Дай ми повод
Дай ми повод да склоня
глава на мъжкото ти рамо,
за да се случат чудеса...
Земята цялата да стане
една феерия от чувства!
Сърцето ми да запламти
и цветна лава да се спусне
по всички земни ширини.
Да се стопят и небесата,
потоци звездни да текат,
луната, тежка от позлата,
да ни води в Млечен път.
Да цъфне сухото дърво
и южен вятър да докара
шепота на дъхаво сено
и стон от влюбена китара.
Земята цялата да стане
едно необяснимо чудо.
А аз до силното ти рамо
притихнала... да се събудя!
© Таня Донова All rights reserved.
