Тя в бяло лице
в сиво ежедневие спира моят дъх
да вземе го и превърне моето сърце
Тя в черно свети
без усилие е тя ще чака
знак да ми даде
Тя ще възкреси моите звездите мъртви
толкова дълго без дъх да не ми достига
заслушил нейната обида
и принца малък аз
чувствам как падам с нея
този път за да полетя
но друг сега съм аз
този път за нея само
...дай ми знак...
© Stew Carrey All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
