Sep 5, 2008, 8:22 AM

Дакота

  Poetry » Love
717 0 4
Дакота

Ти полудя, заприлича на мен,
съблече обвивката важна,
че аз съм гол и извратен,
но лудостта ми е заразна.

И зная, че се зарази,
видях го в очите,
душата ме на екс изпи,
възможни станаха мечтите.

Възможно и лесно
от небето звезда,
да сваля небрежно
и с усмивка да ти я подаря.

p. s.
Онли афта а ботел ъф муншайн, саншайн,
бат стил самтинг-блади амайзинг!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Алекс учо All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....