Изчезни!
Далеч.
Не се завръщай.
Да ме видиш даже не помисляй.
Забрави.
Недей.
Не се обръщай.
Истина е... Свърши! Всичко...
Избледней.
Мълчи.
Не ми напомняй.
Споменът боли и пари...
Изстини!
Кървиш,
сърце бездомно.
И да чука, о, за бога! Не отваряй!
09.05.2008
© Галя Анчева All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
