Далече
Далече...
Далече, далече, далече
е там, където си ти...
В друга се въплъти
сълзата, която потече -
в ледени солени реки.
И друг е погледът ми жив,
няма искрици на надежда.
Наместо него се нарежда
един такъв пепеляво-сив!
И в хладни земи ме отвежда...
С ръце измъчени те викам,
че нямам глас да го прошепна,
опитам ли - заеквам.
Думите са ручей, който блика,
но не от мен!
Търся мястото, на което може да си ти -
някъде над щастливата дъга,
която не знае какво е тъга,
защото е нависоко от хорските съдби.
Така високо си и ти сега!
Как искам пак да те докосна само,
с дланта ти да изчистя всяка мръсотия,
с устните си жадно твойте да изпия,
после да се подпра на твойто рамо
и с ръцете ти-одеяло да се завия...
Но наместо твоята прегръдка
ме обвива само тишината,
примесена със празнотата...
Отпивам все същата глътка -
глътката на самотата...
Далече, далече, далече
е там, където си ти...
В друга се въплъти
сълзата, която потече -
в ледени солени реки.
И друг е погледът ми жив,
няма искрици на надежда.
Наместо него се нарежда
един такъв пепеляво-сив!
И в хладни земи ме отвежда...
С ръце измъчени те викам,
че нямам глас да го прошепна,
опитам ли - заеквам.
Думите са ручей, който блика,
но не от мен!
Търся мястото, на което може да си ти -
някъде над щастливата дъга,
която не знае какво е тъга,
защото е нависоко от хорските съдби.
Така високо си и ти сега!
Как искам пак да те докосна само,
с дланта ти да изчистя всяка мръсотия,
с устните си жадно твойте да изпия,
после да се подпра на твойто рамо
и с ръцете ти-одеяло да се завия...
Но наместо твоята прегръдка
ме обвива само тишината,
примесена със празнотата...
Отпивам все същата глътка -
глътката на самотата...
© Няма значение All rights reserved.
