Далече е сърцето ми
Далече е сърцето ми, на изток,
избяга ми, не ми се подчини...
и тъй е празно, сиво и без въздух,
минават си по ред безлични дни.
Студът сковал е цялото ми тяло
и болката в очите се разлива,
а как копнея да се чувствам цяла,
твойта недостатъчност убива…
Все повече намразвам календара!
Обрича ме на глухите недели…
Как искам малко време да открадна -
от миналото, дето с теб сме били
душа в душа – една вселена,
изваяна от страст и обич нежна,
от никого и нищо разделени...
Моята любов ще бъде вечна.
Обичам те със всяка глътка въздух!
Всеки километър в мен е рана!
Далече е сърцето ми, на изток...
без тебе нищичко не ми остана!
P.S. Посветено на една голяма и изгаряща любов, обречена на невъзможност, разделена от стотици километри, но въпреки всичко изпепеляваща!
© Ина All rights reserved.
