Дойде за миг и после си отиде.
Остави ме на пътя сам сама.
Не се обърна.Сбогом ти не рече.
И дори не ме прегърна!
С теб отиде си и любовта голяма,
Но аз не мога да приема,
Че всичко е било измама.
И още вярвам в нас,
Надежда има в мен
И вярвам,че с теб
Ще бъдем заедно,дори в някой ….. далечен ден!
© Александра Методиева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
6