Разкъсах хоризонта със очи!

Промуших се, погледнах отстрани.

Видя се, бездна от лъчи!

Едва ли лесно тук ще се лети!

Така поех, отново с надежда...

Разумът от днес ще ми нарежда!

Къде ли светлината ме отвежда?

А моят устрем до какво се свежда!

Летях ли, или леко падах. Признавам!

За мене беше нещо като скок!

Решена бързо да се овладявам!

И черни облаци видях в шок!

Исках да докосна пак Земята!

Навярно ме притегляше с тъгата!

Споделена и тревожна в правотата!

Не е желана тази среща със самотата!

Отнесен звук от моите камертони.

Ще прозвучи с чувство в тон!

Изоставени от мене баритони,

от мъка ще излеят стон!

За да се въртя във вечността,

ще си остана неонова звезда!

Ще продължавам със светлината да летя!

На научната фантастика - ще се крепя!