30 июн. 2014 г., 13:05  

Далечен поглед

577 0 0

Разкъсах хоризонта със очи!

Промуших се, погледнах отстрани.

Видя се, бездна от лъчи!

Едва ли лесно тук ще се лети!

 

Така поех, отново с надежда...

Разумът от днес ще ми нарежда!

Къде ли светлината ме отвежда?

А моят устрем до какво се свежда!

 

Летях ли, или леко падах. Признавам!

За мене беше нещо като скок!

Решена бързо да се овладявам!

И черни облаци видях в шок!

 

Исках да докосна пак Земята!

Навярно ме притегляше с тъгата!

Споделена и тревожна в правотата!

Не е желана тази среща със самотата!

 

Отнесен звук от моите камертони.

Ще прозвучи с чувство в тон!

Изоставени от мене баритони,

от мъка ще излеят стон!

 

За да се въртя във вечността,

ще си остана неонова звезда!

Ще продължавам със светлината да летя!

На научната фантастика - ще се крепя!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...