Apr 24, 2012, 11:24 AM

Далечна звезда

  Poetry
1.4K 0 11

                                     "Още съм недораздадена."

                                                             Елена Гоцева

 

 

Отдадох се, но още нераздадена,

в две шепи си запазих топлина.

Сърцето ми е клада – недокладена,

без обич аз не мога да горя.

 

Отдавах се, но пак оставах ничия,

безплътни бяха моите мечти.

Желана бях, но бягах - от приличие,

звезда далечна в чуждите очи.

 

А днес съм прах на твоята планета.

Дали за нова обич не узрях?

Да дам ли свойта нежност – неотнета,

ще бъда ли простена с този грях?...

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© МариЯ All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...