Днес навярно с теб ще се разминем.
(Срещнахме се късно може би...)
Нека се преструваме на силни,
нека се посмееме дори!
Може да си кажем, че съдбата
всъщност е решила вместо нас...
Пак да бъда просто твой приятел.
(С чувствата си нека да сме пас!)
Знам, че вероятно ще успеем!
(Как да ти призная, че боли?!)
Пак ще се престорим, че живеем...
Жертвата си струва! А дали?
© Мариела Челебиева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
