Дали...
Дали ще ме обичаш утре?...
Ще изпием ли по чаша от горчивото кафе?
Ще искаш ли отново силно да ме гушнеш,
като малко плюшено мече?...
Ще ме люлееш ли във парка под звездите?
Ще бъдеш ли небе, а аз за теб луна?...
И после, боси по асфалта,
да стигнем до дома ръка в ръка.
И щом часовникът покаже,
че е точно полунощ.
Ще ти докажа, че си важен -
за мен си символ на живот.
Дали ще ме сънуваш нощем,
или ще бдиш над мене цяла нощ?
А във утрото прохладно после
ще ме будиш с чаша, пълна със любов.
Дали ще ме обичаш утре?...
Ще се бориш ли за мене всеки миг?
Ще ти бъда ли потребна още
в студените и мрачни зимни дни?
И не искам да заспивам, ако зная,
че утре е така далеч.
Молитвата изричам най-накрая
и надявам се да знача нещичко за теб.
© Ангелина Петкова All rights reserved.
Много хубаво пишеш, някак интригуващо и оригинално !!!
