Дали...
А дали ще го има морето след нас,
ако лятото босо на плажа дотича
и подкани вълните пак нежно на валс
да танцуват със бриза. И да бъдат обичани.
И дали ще замлъква прибоя, опрял
бели пенести длани в скалите, където
всеки изгрев се ражда, водите огрял.
И се чува на времето само сърцето.
И дали ще крещят всички чайки така,
че звездите да слизат по-ниско и ниско,
и ще може луната да хванеш с ръка,
ако само посегнеш... Ако само поискаш...
И дали в раковините, топъл и тих,
ще се сипе от пясъка приказен глас,
да разказват така, с най-красивия стих,
че ще бъде морето...
дори и след нас.
© Деа All rights reserved.
