Дали...
Дали бяха хубави,
докато плачех...
очите ми!
Или сега
са само сух, напукан
... блясък?
Светлините застинаха -
втрещени
от фалша
на изиграния театър.
С най-красивото -
"Ние",
чрез най-грозни
... герои,
а твоите очи
не бяха огледало
и се разпилях
по сцените...
на моето тяло.
Първата постановка -
обещаваше
зле скалъпена вяра,
втората пропъждаше
само ненужните
сълзи...
от болка.
Бенефисът е една стара
... заблуда,
сочеща лабиринти,
триейки всяко начало.
Дали да спусна
тюлената завеса,
докато съм още такава,
каквато в твоето
... огледало
още ме няма
и което
с невярващ пукот мълчи,
или да продължавам
да плача по сцените,
с най-бездиханните,
сухи очи?...
© Мирослава Грозданова All rights reserved.
