Дали да приключа със стиховете аз?
Напоследък намаля поетичната ми страст.
Каква е ползата - някой ме запита -
музата ти вече трудничко полита?
Натежаха ù крилата, от умора, от слана ли
- дали ще се върне пак - едва ли?
Какво ще вдъхнови нейния летеж?
Изборът ù трудничко ще разбереш.
Скъпа музо, още малко остани,
усещам, че си тук, до мене отстрани!
Аз не искам повече – в този ранен час.
Ще те видя скоро - хващам се на бас.
© Евгени Генчев All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
