Дали да приключа със стиховете аз?
Напоследък намаля поетичната ми страст.
Каква е ползата - някой ме запита -
музата ти вече трудничко полита?
Натежаха ù крилата, от умора, от слана ли
- дали ще се върне пак - едва ли?
Какво ще вдъхнови нейния летеж?
Изборът ù трудничко ще разбереш.
Скъпа музо, още малко остани,
усещам, че си тук, до мене отстрани!
Аз не искам повече – в този ранен час.
Ще те видя скоро - хващам се на бас.
© Евгени Генчев All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
