Дали да вярвам още в теб
Ти излъга, казваш за добро,
но в мен остави мъничко тегло,
което с прости думи немога да опиша.
Но все пак ще опитам случващото се вътре в мен да ти покажа...
Добра лъжа - казват, че има и такава,
но истина е и че да се лъже хич не е обичайно,
щом не се е случило нещо тайно...
Ти извиняваш се и плачеш,
казваш, няма да повториш грешката жестока...
Трябваше ли непременно тъй да лъжеш,
все едно е нещо ежедневно?!
По този начин ли се болка превъзмогва?!...
От лъжа до измама разликата хич не е голяма.
Мислиш ли, че малката сръдня ще скриеш зад една лъжа?
Казват също - от любовта боляло.
Не е така. Боли от чувствата, придружаващи я!
Разбирам, да излъжеш е човешко,
но, моля те, не бъди ти просто човек,
а замисли се искаш ли още твоя да бъда!
Или вече за теб съм просто едно бреме,
което над тебе тегне като черна пелена,
прикриваща истинската ти мечта?
Ако наистина не желаеш веч` да си с мен,
просто в очите ми кажи!
Недей да бъдеш тъй лъжовен,
защото после ти ще си виновен.
Несправедлив си ти и все пак мамиш,
но себе си или мен заблуждаваш?
Помисли си дали наистина ме заслужаваш!
И ако не съм на дневен ред, изпрати ме до вратата -
за такива като мен винаги ще има билет към царството на тъмнината...
Казваш, обичаш ме,
молиш се и просиш любовта!
Но дали вярвам още в теб?
Чудя се, ако ти простя ще срадам ли пак след това?!...
© Красимира Петровская All rights reserved.
