Apr 29, 2008, 9:43 AM

Дали е любов

  Poetry » Love
2.1K 0 5
Вървя бавно към дома,
стъпвам тихо по земята...
Пак пронизва ме студа,
а мисълта за теб прогаря сетивата...

Спирам се замислен в тишина...
С теб ли съм или не съм?!
В самота обвива ме нощта...
Виждам те дори насън!

Мигът е цяла вечност -
времето сега е спряло!
Любовта е като течност -
нещо във сърцето затрептяло...

Тихи стъпки във нощта
отекват в далечината...
Дали това е любовта...
или само моя е вината?!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Арам Вартанян All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...