Дали ми пука?!
Дали ми пука?!
Искаш ли да знаеш?
Въпроса ти е доста нелогичен.
Времето промива всички рани,
дори и тези дето ни приличат.
Кои са те ли?
Няма да ти кажа.
Така са сложни простите неща,
когато във душата дупка зее
всяка рана е малка шега.
Нанизваш си ги.
Рана пак до рана.
Като гердан на шията висят,
лъчите ги докосват сутрин рано,
звездите ги огряват вечерта.
Дали ми пука?!
Верно ли не знаеш?
(въпроса ти е доста нелогичен).
Докосвам белезите с нежност и омая...
Сега наясно ли си...,
...колко те обичам.
© Анета All rights reserved.
