Дали не съм грешно скроена?
Не съм за този свят родена, Господи.
Насън живея - в мои светове.
Преплувам океани, търся острови,
където няма лоши ветрове;
където всички хора се обичат
и няма господари на света;
децата по алеи цветни тичат.
И всеки е богат със доброта...
Но после се събуждам дваж по-тъжна.
Не вярвам в приказките с хубав край.
Последната мечта от мен си тръгва -
да търси някъде неземен рай.
Сама оставам - сред море от хора.
Нощта ми подарява шепа смях.
И пак сънувам слънчеви простори...
От сън на сън, живота пропилях.
© Елица Ангелова All rights reserved.
