Дали от възрастта си остарях?
Дали от възрастта си остарях
или дете душата ми остана?
Не помня миг с безгрижния си смях
през болките от всяка нова рана.
Натрупах своя бурен летопис
и в хрониките - скитник се огледа.
Тълпи не ме извикаха на бис.
Те в загуби не виждаха победа.
Не би художник с бръчици покрил
невинния овал на Младенеца.
Навярно в старост вече съм се скрил -
със белите власинки на мъдреца.
Но даже той - с тояжка и перо,
дете остава на Твореца Вечен.
На зло привикнах, търсейки добро,
и бях пред враговете си човечен.
А може би - дълбоко в паметтта
едно момче на прашен път се скита,
и своите несбъднати лета
готово е отново да изпита.
Да тръгне със раздрани колена
към хълма от светулкова омая.
Без ничия присъда и вина.
В началото... събудено за края.
И в стръкче на един откъснат мак
да би познало мъдрост от Всемира...
Не скитникът открива своя праг,
но Вечност всички скитници прибира.
Похлопал бих на Дверите. Без страх...
И няма в мене болка или рана
дали от възрастта си остарях
или дете душата ми остана...
(Тленен остатък)
© Ясен Ведрин All rights reserved.
