diesto (Данаил Антонов)
1039 617
Oct 27, 2019, 3:28 PM

Дали ще си простиш сама? 

  Poetry » Love
651 2 3

Аз няма никога да ти простя!

Защото ти ме заболя до смърт. 

А помниш ли на мойте колена, 

как плачеше със цяла плът 

и някак си тогава всъщност 

за първи път докосвах щастие, 

и без да зная, че ужасно късно е

и невъзможно да е тъй прекрасно... 

А помниш ли това дихание, 

с което шепотът ми те обичаше? 

Тогава ние с тебе двамата 

наистина на влюбени приличахме... 

Но ето, ти я взе със себе си – 

една любов, в която вярвах. 

Естествено, в такъв момент 

е най-нормално да те страдам. 

А още повече, че ме прегръщаше, 

тъй все едно от моето тяло си, 

и аз помислих, че не ще си тръгнеш, 

защото много исках да останеш... 

Виновна си за мен! Не давам прошка, 

освен ако не ме докоснеш пак със

нежност – 

тя в мене да прогони лошото, 

и във душата израсте надежда... 

Дано! Дано да ти простя завинаги! 

Преди очите ми от мъка се затворят. 

А ти... сама дали ще си простиш, 

или ще любиш вечно от неволя?... 

 

Стихопат. 

© Данаил Антонов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??