Дали си спомняш, че ти бях съпруга
в онази нощ с атлазени мечти?
Луната беше гола до полуда,
блестяха и пулсираха звезди.
Заливаха ни чувства отлежали...
Дали си спомняш? Нашите ръце
приличаха на сплетени дъбрави,
душите на разпенено море.
Дали си спомняш или пък забрава
посипала е стъпките ми с прах,
а друга някаква любов такава
разнежва нощния ти синкав мрак?
О, нека! Знам, човек е сътворен
любов да преоткрива всеки ден.
© Росица Петрова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
