Jul 25, 2008, 2:40 PM

Дано 

  Poetry » Other
485 0 7

Дано ти някога надникнеш

във тези тъжни редове,

дано поне за миг да вникнеш

защо написани са те.

 

Дано в душата ти потрепне,

най-нежната ти нишка

и глас отвътре да прошепне

какво говори всяка сричка.

 

Дано от всяка малка строфа

усетиш парещата тръпка,

докосвайки душата ти  без болка

и разкъсваща сърце прегръдка. 

 

Защо за теб е непонятно,

че човешко всичко ти е чуждо

и мислиш го със страх за неприятно,

не подозирайки дори, че ти е нужно.

 

Дано е болката ти кратка,

макар че дълго ще боли!

 

 

© Гинка Любенова Косева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??