Дано
Дано ти някога надникнеш
във тези тъжни редове,
дано поне за миг да вникнеш
защо написани са те.
Дано в душата ти потрепне,
най-нежната ти нишка
и глас отвътре да прошепне
какво говори всяка сричка.
Дано от всяка малка строфа
усетиш парещата тръпка,
докосвайки душата ти без болка
и разкъсваща сърце прегръдка.
Защо за теб е непонятно,
че човешко всичко ти е чуждо
и мислиш го със страх за неприятно,
не подозирайки дори, че ти е нужно.
Дано е болката ти кратка,
макар че дълго ще боли!
© Гинка Любенова Косева All rights reserved.
