Дано е птица
Забързан е ритъмът, гърчат се вените.
Луната – зад облаци скрита.
Едничка звезда и тя тихо стене.
Платеното – пак недопито.
Зениците свити, порязани с болка,
устата е в трудна гримаса.
Обратно броене – незнайно до колко.
Усещане – стягащо ласо.
Полазващи тръпки, безумно студени,
в кравайче е свита душата.
Клепачите – в края с две капки стаени.
В небето сълза за земята.
Броенето свършва. Широки зеници.
Сред ехото – куп оплаквачи.
Навярно е горе. Дано да е птица
детето и късо да плаче.
© Ани Монева All rights reserved.
