Данък "Любов"
Данък „Любов”
Съчувствения поглед зарежете.
Самотна съм, признавам. И какво?
Не вярвате, че нежно, крехко цвете
изтръгнато от корена било?
Не вярвате в измамата, в лъжите?
Решили сте безгрешна че съм аз.
А сълзите, преливащи в очите...
така и не достигнаха до вас.
Не вярвате светът ми че се срина?
В палитрата, наречена Живот,
надрасках най-ужасната картина.
Нарекох я „Болезнена любов”.
Не ме желае, казах си го вече.
Не съм му нужна, лигла съм била.
Замина си от мене надалече.
Застина в мен боляща самота.
„Защо ти е да страдаш? – някой викна.
Животът по-щастлив е без любов.
Без нея даже по-далеч ще стигнеш,
че крие тя примамлив мъжки зов.”
„Не исках да обичам – отговорих.
Не исках и да страдам след това,
но твърде късно зеници отворих
лъжата да успея да прозра.”
„Дано се справиш – някой пожела ми.
Ще срещнеш нова, истинска любов.”
„Каква любов? Поредна мелодрама?
Пореден бич от опита суров?
От обич нямам нужда, разберете.
От този вирус, дето е в кръвта,
по-сигурно от мене се пазете.
Прескъпо си платих за любовта.”
© Яна All rights reserved.
Поздрави и от мен!
