Светъл лъч от небесата сини
стопля моето сърце сред мраз,
искам да летя в тези висини,
разум няма над сърце власт!
Че една мила мома ми го отне,
аз сред облаците бели си витая,
нека я видя още веднъж поне -
да я прегърна, да съм като в рая!
Обич извира от сърце -
аз да я забравя не мога,
че тя има ангелско лице,
че тя дар ми е от Бога!
© Георги All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
