С рими реших деня си да започна... Да попиша малко... за теб... за мен... Сърцето си за миг да стопля... Та, по-светъл да е днешния ми ден... И на теб стиха си посвещавам... вместо онази сляпа нежност... вместо целувки и лъжливи думи... Днес стиха ми ти даравям... Но какво да ти кажа?... Обичам те... може би... Но, уви, не вярвам в тези силни думи... Липсваш ми... дали... Е, понякога мисля за теб... Да... но не си вечно в мойте мисли... Е, прости... и аз не съм в твойте, нали?... Една усмивка, туй ти давам... И една целувка след това... ... смешно ми става... Не, не може туй да е любовта... Срещи и раздели... Сълзи, после смях... взаимна болка... после в очите следи от прах... Не, не може туй да е онова велико чувство... Туй наш`то е безумство... ... отречи... Но, защо вечер все за тебе мисля?... И ти за мен... не го крий... Защо в сънищата си те търся?... И ти ме викаш... признай... А когато се срещнем... Бягаме, сякаш уплашени от нещо... Дали туй е страхът, който всеки изпитва, преди да дойде... Тя... Любовта?... Но знаеш ли, в този страх ще се разминем... Може би... или не... Назад със страх поглеждаме... Но какво... там назад... какво е това... Нима блещукат в очите ми сълзи... Нима е Любовта... Забеляза ли следите й?! Ах, ето го... финала на стиха ми... Мисля една целувка да сложа, за да е хубав края... с нея стиха ми ти дарявам... Защо ли? ...и аз не зная...
Next from category
Next from the author