Дарявам ти стиха ми
С рими реших деня си да започна...
Да попиша малко... за теб... за мен...
Сърцето си за миг да стопля...
Та, по-светъл да е днешния ми ден...
И на теб стиха си посвещавам...
вместо онази сляпа нежност...
вместо целувки и лъжливи думи...
Днес стиха ми ти даравям...
Но какво да ти кажа?...
Обичам те... може би...
Но, уви, не вярвам в тези силни думи...
Липсваш ми... дали...
Е, понякога мисля за теб...
Да... но не си вечно в мойте мисли...
Е, прости... и аз не съм в твойте, нали?...
Една усмивка, туй ти давам...
И една целувка след това...
... смешно ми става...
Не, не може туй да е любовта...
Срещи и раздели...
Сълзи, после смях...
взаимна болка...
после в очите следи от прах...
Не, не може туй да е онова велико чувство...
Туй наш`то е безумство...
... отречи...
Но, защо вечер все за тебе мисля?...
И ти за мен... не го крий...
Защо в сънищата си те търся?...
И ти ме викаш... признай...
А когато се срещнем...
Бягаме, сякаш уплашени от нещо...
Дали туй е страхът,
който всеки изпитва,
преди да дойде... Тя... Любовта?...
Но знаеш ли, в този страх ще се разминем...
Може би... или не...
Назад със страх поглеждаме...
Но какво... там назад...
какво е това...
Нима блещукат в очите ми сълзи...
Нима е Любовта...
Забеляза ли следите й?!
Ах, ето го... финала на стиха ми...
Мисля една целувка да сложа,
за да е хубав края...
с нея стиха ми ти дарявам...
Защо ли? ...и аз не зная...
Да попиша малко... за теб... за мен...
Сърцето си за миг да стопля...
Та, по-светъл да е днешния ми ден...
И на теб стиха си посвещавам...
вместо онази сляпа нежност...
вместо целувки и лъжливи думи...
Днес стиха ми ти даравям...
Но какво да ти кажа?...
Обичам те... може би...
Но, уви, не вярвам в тези силни думи...
Липсваш ми... дали...
Е, понякога мисля за теб...
Да... но не си вечно в мойте мисли...
Е, прости... и аз не съм в твойте, нали?...
Една усмивка, туй ти давам...
И една целувка след това...
... смешно ми става...
Не, не може туй да е любовта...
Срещи и раздели...
Сълзи, после смях...
взаимна болка...
после в очите следи от прах...
Не, не може туй да е онова велико чувство...
Туй наш`то е безумство...
... отречи...
Но, защо вечер все за тебе мисля?...
И ти за мен... не го крий...
Защо в сънищата си те търся?...
И ти ме викаш... признай...
А когато се срещнем...
Бягаме, сякаш уплашени от нещо...
Дали туй е страхът,
който всеки изпитва,
преди да дойде... Тя... Любовта?...
Но знаеш ли, в този страх ще се разминем...
Може би... или не...
Назад със страх поглеждаме...
Но какво... там назад...
какво е това...
Нима блещукат в очите ми сълзи...
Нима е Любовта...
Забеляза ли следите й?!
Ах, ето го... финала на стиха ми...
Мисля една целувка да сложа,
за да е хубав края...
с нея стиха ми ти дарявам...
Защо ли? ...и аз не зная...
© Ди All rights reserved.
