За тебе, мила, е кощунство
едничко цвете да ти дам.
С голям букет е опекунство
да те ухажвам и го знам.
И малко е да те докосна
по устните със жарка страст.
И в таз година съдбоносна
да съм под твоя женска власт.
Банално е да ти го казва,
че имам обич аз към теб.
И всеки ден да ти доказвам,
че си ми глътката във степ.
Затуй под облака небесен
прегръщам те със две ръце.
И днес във този миг чудесен
дарявам ти едно сърце!
© Никола Апостолов All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
