Е, добре,
грабвай чука
и удряй!
Удряй
да я натъпчеш
по-надълбоко в мен!
Още навътре!
Чу ли?
Не с този малкия!
С най-големия чук!
Виждал ли си тепавица?
Удряй
тази черна тъга!
Давай!
Безмилостно!
Не й позволявай
страхливо
след теб да излиза!
По средата на темето
се цели!
Здраво!
И по-отблизо!
© Павлина Гатева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
