Давид и Голиат

Познатата ми гръцка жега

сега е в родния ми град.

Сърдито слънцето ме гледа

като гиганта Голиат.

То притчата, уви, не знае

и хвърля огнени проклятия.

Аз, потен, в запердена стая

съм с вентилатор в съзаклятие.

Не разполагам с гръцка тента

и нямам даже климатик.

Изчаквам в битката момента,

за да надам победен вик.

То уморено ще се скрие,

погълнато от вечерта.

Аз глътка сила ще отпия

от ярка лунна светлина.

На сутринта - отново схватка.

Победа се постига с пот.

Борбата няма да е кратка,

но няма да е цял живот.