Давя се...

Недей да наказваш дъжда!

Той няма вина, че всяка нощ тъжа.

Че се давя в сълзи, Той не знае дори!

Това е нещо, което  ми остави,

целуна ме, тръгна си и ме забрави...

Но моля те, кажи на дъжда

да направи за мен река

и аз в нея да се удавя.

Ще бъде все едно беда ме е сполетяла!

И нека вече не тъжа...

ще отнеме тъгата ми дъжда.

Той няма вина,

че всеки път залитам към мойта река.

Не го наказвай, защото Той ми даде смелостта,

да преплувам таз река

и да се срещна с реалността,

която бе по-болезнена дори и от любовта.